Либия между две епохи – част 3

0 Flares Filament.io 0 Flares ×

Едно от първите неща, които ме впечатлиха по пътя към хотела беше гледката как се вози камила в ремарке. За съжаление снимки нямам, тъй като в този момент все още не знаех как стоят нещата с тях, а с клиента все още не се бяхме опознали и се притеснявах как ще го възприеме. Така, камилата се возеше седнала върху краката си, величествено вдигнала глава и оглеждаше обстановката. Не мога съвсем да го обясня, но гледката ме изненада и леко развесели. Първите ми впечатления от града бяха от тяхната архитектура.  Сградите им са съвременни, без типичните орнаменти, с които сме свикнали да свързваме с арабския свят. Строй се много и доста по-смислено отколкото при нас. Там архитектурата на всяка сграда е съобразена с архитектурата на съседните. Така преходът, които се получава е плавен. Там липсва типичният за България мутро-бароков стил. Искрено им пожелавам да успеят да запазят разсъдъка си в периода на преход и да не се загубят.

Моето пътуване продължава покрай прочутата резиденция на Кадафи, Баб ел Азизия. Беше напълно разрушена, но въпреки това предизвика интереса ми. Може би това беше първото нещо, което напомняше, че в тази страна са се водили военни действия до вчера. Аз започнах да оглеждам и се въртя за да разгледам по-добре. Тук спътниците ми ме предупредиха, че до скоро, преди да убият Кадафи, всеки който се е оглеждал минавайки покрай резиденцията е бил убиван на място. Вътрешно изпитвах огромно облекчение, че не се намирам в Либия именно по онова време. Всеки, който е минавал покрай резиденцията е трябвало да гледа само напред. Никой не е имал право да спира, да си отклонява погледа или да разглежда сградата.

Веднага след това пред мен се открива гледка на хотел, който изглежда доста съвременно и модерно. От далеч изглежда, че фасадата има само няколко черти.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Когато се приближихме до него с удивление установих, че тези линии са направени от дребни типични арабски мотиви. Много ми хареса как са вплели типичните им елементи с модерната визия. Да уточня – снимките не са правени от гледната точка, от която видях сградата за първи път.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Не след дълго дойде и разочарованието, тъй като от другата страна, от която почти не се вижда, хотелът беше доста посредствен.  Е, явно и тук не са по смислените инвестиции, а само по показните истории.

Най-накрая достигаме до моя хотел – Bab Al Bahr Hotel, т.е. хотелът, в който ще ме настанят.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Обясняват ми, че ще ме настанят точно там, защото това е единственият хотел с охрана.  Е, тяхната охрана е пълна пародия по нашите разбирания, но това е положението.  Пускаме багажа си през скенер, който според мен нищо не засича. Какво пуснем, какво не, но минаваме.  Минаваме през скенер, който пищи, а те ми казват „Минавай, минавай!“. Проверките там не са това, което са тук. След като се настанихме, ми правят инструктаж. Вечер след 9ч да не излизам от хотела при никакви обстоятелства! Сутрин в 9 на входа ще ме чака кола, която ще ме кара до обекта. Разкош, а?! Разбрахме се, че ще се оправя малко и след това ще ме заведат на вечеря в ресторант. Кимам одобрително и се разделяме.



Хотелът беше 5 звезден. Първите ми впечатления от хотела бяха много добри, а и знаех, че това е един от най-луксозните им и скъпи хотели. Предварите нямах никакви очаквания. Бях слушала разказите на репортерите на bTV за хотела, в който те е трябвало да спят, когато са отразявали делото за нашите медици. Още помня как в едно интервю те доста цветущо разказваха за мизерията, при която е трябвало да спят. Е, аз бях богопомазана! Това беше стаята ми:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Стаята ми беше с гледка към морето:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Веднага съзрях многото кораби, които са се натрупали в морето. Очевидно просто си седяха там и не мърдаха, а нямаха и намерение да се мръднат скоро. Малко по-късно разбрах, че един от големите проблеми на Триполи е именно това. Тяхното пристанище не може да поеме всички кораби, които пристигат и се налага да се изчакват. Понякога това може да отнеме и повече от месец.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дворът на хотела, който беше под терасата ми:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дойде време за вечерята.

По-голямата част от пътя до там изминаваме с автомобил, но една част преминаваме пеша, защото задръстването до ресторанта е твърде голямо и щяхме да закъснеем. Това ми позволява да огледам улиците, хората и движението свободно. Все още се притеснявам да снимам на обществени места, тъй като това обстоятелство не можеше да се изясни доколко е позволено, така че снимки няма. Какво представлява една от главните им улици? Широка, права улица с огромно задръстване. Колите карат възможно най-бавно, сякаш са на забавен кадър. Всичко е обсипано с новите им знамена, отвсякъде кънти модерна европейска и американска музика. Радостта, одушевлението и приповдигнатия дух от революцията си личат и в най-малкия детайл. Хората се радваха! Беше видимо, че са щастливи. Улицата беше пълна с хора, а тротоарите с боклуци.

Не след дълго сме в ресторанта. Ако тук си представяте шикозен ресторант, само искам да ви напомня, че се намираме в Либия. Това в България не бихме го квалифицирали като ресторант, въпреки че има маси, столове, меню и сервитьор. Всичко вътре е старо и захабено. Въпреки това има нещо очарователно, истинско и неподправено. Подават ми меню на арабски и ме питат какво ще си поръчам. Явно всички бяха решили, че ще гледат сеир. За радост моят дух се чувстваше доста удобно в тялото си и не се поддаде на провокацията.  Първите ми впечатления от тяхната храна бяха, че е много чиста и вкусна. Нямах сили в себе си за повече констатации и впечатления.

Най-накрая денят приключи и ме върнаха в хотела. Какво облекчение! Оставаха още само 7 дни!

Следва продължение …

А как започна всичко, виж тук.



0 Flares Facebook 0 Google+ 0 Twitter 0 Buffer 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

Предишна публикация:
Либия, летище в Триполи
Либия между две епохи – част 2

И тук вече започна голямото приключение. Първото нещо, което видях при кацането беше един изоставен строеж. Да, строеж. Да, изоставен....

Затвори