Мъжът, който разби сърцето ми

26 Flares Filament.io 26 Flares ×

Един от основополагащите постулати на личностното развитие е да не задържаш стари и ненужни вещи, стара и ненужна информация, стари и ненужни спомени. Водена от този принцип за пореден път се чудя какво още да изхвърля от вкъщи. Старите ми обувки? … едва ли. Аз по-трудно се разделям с обувките си отколкото с гаджетата си. Не че нещо, просто някои обувки са надживели всички истории. Тетрадки, тефтери, календари, списания, мостри, дрехи, торбички … всичко съм изхвърлила. Мисля си, че май вече не е останало какво още да изхвърля, когато точно в този миг погледът ми се спира на едно шкафче, в което само пъхам разни неща и никога нищо не вадя. Сърцето ми се свива и усещам огромна тежест в стомаха, защото умът ми знае прекрасно какво има там. Погледът ми се присвива, устата ми се изкривява, а ръцете ми не искат да помръднат. Стискам зъби и подкрепена от здравата ми логика събирам всичко в себе си и се залавям да разровя шкафчето на спомените.

broken_heart21С огромно учудване открих една стара забравена кутия – кутията на любовта. Бях я направила още като тинейджърка. В нея поставях по нещо от всеки мъж, тогава все още момче, което да ми напомня за неговата любов и за красотата на взаимоотношенията ни. Исках да запазя частица от всяка любов, която съм имала, без значение от нейната измеримост, без значение от нейния ход, без значение от нейната проява. Исках да имам нещо, което да отворя един ден, когато имам нужда от доза любов или когато съм в емоционална дупка. Исках да бъде нещо като кладенец на любовта.

Бях забравила за тази кутия. Отворих я в далеч не толкова лабилен момент, но въпреки това се натъжих. Натъжих се, защото осъзнах, че в някакъв момент съм забравила да я пълня. Отворих я и започнах да я разглеждам бавно. В нея имаше комикс, рисуван специално за мен, видео игра, правена специално за мен, рисунки, рисувани специално за мен, любовни писма, писани специално за мен, бележки, писани специално за мен, рози от станиоли, сгъвани специално за мен, колажи, правени специално за мен, опаковка от шоколад, беше специално опакован с любовно послание вътре в него, фигурки от кибритени клечки и хартия, правени специално за мен, мелодии, писани специално за мен, плюшени играчки и какво ли още не. Толкова много любов. Какви удивителни мъже са ме обичали! Но къде са те сега? Защо съвременните мъже не правят подобни неща? Къде са свестните мъже сега? Къде са истинските мъже сега? Но „О, миг, поспри!“ беше казал Гьоте. Съвременните мъже не са ли точно тези, които са правели всички тези чудеса специално за мен преди? Не са ли тези, които се бяха раздавали, когато бях малка, а сега са големи пораснали и сериозни мъже и отдавна са забравили тези неща поради една или друга причина?

Питам се кога спрях да пълна тази кутия. Аз ли спрях да я пълня или спрях да получавам? Какво се беше променило? – беше въпросът, които се загнезди в главата ми.




Не отдавна си говорехме с една от моите най-добри приятелки за това как са се променили любовните ни взаимоотношения с мъжете през годините. Чудихме се любовта ли се беше променила или ние просто бяхме пораснали? Вече не се влюбвахме толкова лесно, а по-лошото е, че вече не се влюбвахме така всеотдайно. Някъде по пътя нещо се беше объркало.

Разглеждах кутията отново и отново. Исках да намеря отговора. Исках да разбера кой беше мъжът, който разби сърцето ми и аз забравих да обичам. Как сред толкова много любов аз вече дори не си спомнях за нея?! Лутах се коя е моята голяма любов, разбила сърцето ми и оставила трайна следа в живота ми. Прехвърлях спомен след спомен, но там виждах само любов. В кутията нямаше сълзи, нямаше спомен от сълзи, нямаше дъх на сълзи, нямаше мирис на сълзи. Там имаше само любов. Имаше любов и сърца, които аз бях разбила, но сред тях не беше моето. То липсваше. Беше в нечия друга кутия.

Мислех си дали мъжът, който разби сърцето ми, не е последният, от когото бях запазила късче любов. Разрових се отново в кутията и започнах да прехвърлям нещата едно след друго. Исках да намеря кое е последното нещо, кой е последният мъж, който съм обичала чисто, безкористно и всеотдайно. За мое голямо учудване последният такъв подарък беше от мъж, за когото последното нещо, което мога да кажа е, че е разбил сърцето ми. В кутията нямаше спомен от такъв мъж. Любовта ли се беше променила или просто бях пораснала?

Мъжът, който разби сърцето ми, беше този от когото не сложих нищо в кутията.

Отдавна съм забравила, че той някога е бил част от живота ми, но след него вече не бях склонна да обичам заради самата любов.

PS. Благодаря на всички прекрасни мъже, които са ме правили щастлива и са ме дарявали с чиста и неподправена любов! Обичам ви!




26 Flares Facebook 24 Google+ 1 Twitter 1 Buffer 0 Email -- Filament.io 26 Flares ×

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

Предишна публикация:
Лилия Георгиева
Да се изправиш срещу истината

Бях току-що завършила студентка. Вървях по улиците и както обикновено се оглеждах в огледалните фасади на сградите. Обичах да се...

Затвори