Либия между две епохи – част 4

10 Flares Filament.io 10 Flares ×

Днес щеше да е първият ми работен ден. Стараех се да не давам воля на чувствата си. Знаех, че колкото съм по-обрана, толкова по-добре.

Сутринта преди да изляза от хотела решавам да мина през рецепцията и да си взема паспорта и … изненада! Оказва се, че в Либия чужденците не се разхождат с паспорти по улиците, а с картите за стаите от хотела, в който са настанени. Паспорта се оставя на съхранение в хотела, а при необходимост от легитимация се показва картата за стаята в хотела. Тази практика на мен ми беше напълно непозната и аз останах доста озадачена как така, но уви. Законите са такива. Не бях в позиция да противореча и се примирих колкото и странно да беше това за мен. Когато се върнах в България разбрах, че тази практика е била популярна в страните от соц. лагер преди 1989г, но на мен като дете на демокрацията, тези привички ми бяха напълно непознати. Но както и да е, продължаваме натам.

По пътя към обекта наблюдавах всичко около мен. Това, което най-силно ми правеше впечатление беше радостта от свободата и начина, по който я изразяват. Тя се беше пропила във всичко. Навсякъде беше окичено с новите им знамена, навсякъде имаше надписи Libya is free („Либия е свободна“), навсякъде имаше символите на революцията, навсякъде се носеше аромата на радостта и енергията на свободата. Това се четеше по лицата на хората, виждаше се в усмивките им, дори в походката им.

По пътя съзрях няколко интересни графита, които имплементираха символите на нашия модерен свят и тяхната революция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Моят обект се намираше в най-луксозният квартал на Триполи. Познайте през какво минаваше пътят за него? През сметище! Да, точно така! Истинско, вунящо сметище. Клиента се опита да ми обясни, че това не е го е имало преди революцията и че то се е появило заедно с нея. Знам ли? Може и да е така да е било!

Другото нещо, което много силно ми направи впечатление бяха многото строежи. Нашето бурното строителство от преди кризата не беше нищо пред тяхното. Нашият темп и мащабност бледнееха пред техния ентусиазъм. Интересен е въпросът защо и какво беше довело до това. Може би си мислите, че те имат находчива мисъл, бързо се ориентират в обстановката, имат бизнес нюх, пари, хората просто инвестират…. Да, да, точно така, те правеха точно това, но …. имаше НО. Всъщност по времето на Кадафи всичката земя е била държавна или по-точно негова и на неговото семейство. Той е давал земя само на своите най-доверени съратници. И тъй като вече Кадафи го нямаше, нямаше и държава, земята беше ничия, а мълвата гласеше, че който пръв започне да строй на дадено парче земя, то тази земя ще остане за него и след като се избере новата власт. С други думи това прилича на колонизацията на Америка – който пръв забие кирката си, земята става негова.

И така вече сме в най-богатия квартал на Триполи и пред моя обект.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA



Там всяка къща е истинско имение – основна къща, къща за прислугата, къща за гости, къща за развлечения, къща за …., басейни, градини, джакузи, турска баня, фитнес, кино, а бе всичко, което може да желае човек. Като на всеки строеж, дворът и градината са последното нещо, което се прави. И така нагазвам в голямата кал. О не, извинете ме, там няма кал. Там всичко е пясък. Фин, златист пясък. Всичко е покрито с пясък от пустинята. Пясъкът, който носеше вятъра. Моето въображение ме пренася директно на плажа и някак е много трудно да се настроя на вълна работа. Искам, не искам работата ме зове. Ето ме и мен. Първото ми селфи в живота:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Клиентът заключи, че изглеждам като модерна арабска жена. За женската ми същност и арабско-европейската ми визия ще ви разкажа по натам.

Първият ми работен ден продължава повече от 10ч. 10ч, в които трябваше да съм напълно адекватна и креативна във всеки един момент. Такива срещи с клиенти в България няма. Това е друга дълга тема и мнението ми за нея за сега ще го запазя за себе си. Само ще кажа, че тук в България една среща с клиент не продължава повече от 3ч за нищо на света, там само срещата ми с клиента продължи над 6ч и то без почивка, включително и за ходене до тоалетна.

И така след изключително дълъг работен ден, вечеря, която вече не помня, ме прибират обратно в хотела, за да си отпочина и да се заредя с нови сили за утрешния ден.

А какво криеше той, все още никой не знаеше.

Следва продължение …

А как започна всичко, виж тук.



10 Flares Facebook 9 Google+ 1 Twitter 0 Buffer 0 Email -- Filament.io 10 Flares ×

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

Предишна публикация:
сърца
Да кажем „Обичам те“

  Преди повече от 10 години ми попадна една интересна статия в интернет. Вече не помня източнка. В нея беше изброено...

Затвори