Либия между две епохи – част 1

1 Flares Filament.io 1 Flares ×

Денят на заминаването настъпи.

Още с тръгването стана ясно, че това пътуване ще бъде не просто необичайно, а нещо много повече от това. На летище София се наложи стюардесите да правят справка дали мога да излетя. Всички авиокомпании са задължени да се уверят, че пътниците, които ще се качат на борда имат необходимите документи за да пребивават в съответната държава, за която пътуват. Аз пътувах с копие от писмо на арабски език, в което нямах никаква идея какво точно пише. Да уточня. Аз арабски не знам. Предварително ми бяха казали в посолството, че с този документ мога да вляза в Либия, но не можеха да ми обяснят какво точно представлява. На летището, непосредствено преди да замина ми дадоха превод на английски и разбрах какво пише в него. В България нямаме подобен документ. След проверката полетът ме зовеше.



Пътувах с прекачване през Франкфурт. На летището там преживях и първата си евакуация заради бомбена заплаха. Това беше нещо като суха тренировка за това, което ме очакваше в Либия. След около час нормалната работа на летището беше възстановена. Аз и моят спътник се отправихме към изхода за Триполи. Още с появяването ни настъпи смут. Всички, които чакаха, бяха мъже и се взираха изключително настоятелно в мен. Започнаха да си шушукат нещо на арабски, а моят придружител започна силно да се притеснява и изнервя. Няколко араби, точно до нас, казаха нещо, на което той скочи веднага и влезе във остър разговор с тях. Бързо успокоиха тона и си здрависаха ръцете. Аз кротко изчаках да свършат и попитах какво са казали. Какво мислите? Никой не ми даде отговор. Веднага след това ме сръчка да си сложа шала на главата, но аз отхвърлих покана му. Всъщност тук беше дошъл моментът за откровенията и трябваше да му призная, че няма да си вържа шал на главата или поне не така както те го правят. Просто не мога и не знам как се прави, нито пък можех си представя себе си с бурка или типичните им забрадки. Горкичкият човек! Не мога да ви опиша неговото изражение. Той изпадна във видима паника и смут. Всъщност аз все още се чудех кога е момента, в който трябва да го сложа и дали въобще да го сложа. Естествено, преди да тръгна бях се поинтересувала по този въпрос, но никой не можеше да ми даде сигурен отговор. Според едни нямаше никакъв проблем да си ходя и без да си покрия главата. Според други това не беше точно така и предвид лошата ситуация там е по-добре и по-сигурно за мен да ходя с шал, защото никой не знае кой и как би реагирал. Това, което аз бях проверила за арабските народи е, че те не мога да водят бизнес с жени, като една от причините е, че те се разсейват от косите им. Все пак в тяхната култура косата на жената е силно свързана със съблазняването на мъжа.

Когато извикаха пътниците да се отправят към самолета и настъпи раздвижване, забелязах как няколко човека си извадиха телефоните и започнаха да ме снимат. Направих се, че не забелязвам, то какво ли друго мога да направя. Качихме се в самолета и излетяхме към Триполи. И тук вече започна голямото приключение.

Следва продължение …

А как започна всичко, виж тук.



1 Flares Facebook 0 Google+ 1 Twitter 0 Buffer 0 Email -- Filament.io 1 Flares ×

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

Предишна публикация:
Либия, знаме
Либия между две епохи – част 0

През март 2012г животът беше решил да ме заведе на едно място, на което повечето хора не биха тръгнали по...

Затвори