Да се изправиш срещу истината

25 Flares Filament.io 25 Flares ×

Бях току-що завършила студентка. Вървях по улиците и както обикновено се оглеждах в огледалните фасади на сградите. Обичах да се любувам на тялото си. Имах огромно самочувствие на тази тема. Аз съм от онези щастливки, които са слаби по природа. Мога да ям колкото искам и каквото искам без да дебелея. Приятелите ми се шегуват, че само хабя храната, често изяждам повече от мъжете, които познавах. Единствената ми грижа относно външният ми вид беше да не отслабна твърде много, защото имаше една граница, след която се намирах за плашещо слаба. До 8ми клас бях активна спортистка, тренирах художествена гимнастика. Това беше оформило тялото ми до съвършенство. Знаех, че нямам приятелка, която тайничко да не ми завижда на фигурата.

Вървях си аз и се оглеждах във фасадите. След като последните 10г бях посветила на учене и работа, исках да направя нещо за себе си. Нещо различно от умствена дейност.

Вървях си аз и се оглеждах. Исках да видя онова готино тяло, което предизвикваше възхищенията на всички. Исках да видя онова тяло, което ме караше да се усмихвам и да си казвам „Супер си!“. Исках да видя онова тяло, но нещо не го виждах. Да, бях слаба. Да, имах идеалните килограми, но тялото ми не беше моето. Някак то вече не беше същото. Нещо се беше случило с него.

Лилия Георгиева

Така реших, че е време да започна да спортувам. Дълго време се чудех какво да спортувам, къде да спортувам, кога и пр. Проверих множество зали и фитнес центрове какво предлагат. Нямах никаква идея от къде да започна, нямах никаква идея какво точно исках, нямах никаква идея какво ми харесва, но исках да спортувам. И така след дълго лутане и чудене взех решение, че все от някъде трябва да започна. Просто трябваше да направя нещо. Трябваше да направя първата крачка, а после се надявах, че постепенно ще се ориентирам и че нещата ще се наредят от самосебе си.

Така вече бях взела твърдото решение, че е време да се спортува. Отидох в най-близката зала. Избрах съботно-неделни занимания, тъй като през седмицата бях на работа и не успявах да се прибера в нормално време. Избрах тренировки по пилатес, тъй като бях чула, че това са леки тренировки подходящи за напълно начинаещи. Занятията водеше моя братовчедка, така че бях убедена, че ако аз се държа неадекватно и скачам, когато трябва да се лежи, тя тактично ще ме напътства. Всъщност нямах никаква идея що за спорт е пилатесът, но това беше един от малкото варианти, в които мога да се включа.

Дойде време за първата ми тренировка. Отивам аз в залата с моето огромно самочувствие, оглеждам се и виждам, че всички останали са дебели лелички над средна възраст. Казвам си: „Е, тея пък сега! Аз ще ги сложа в малкия си джоб. Млада, слаба …. с тях ли ще се меря.“ Бях уверена в себе си. Застава треньорката и започва тренировката. Инструкторката обяснява „Първо кръгове с главата в едната посока, после в другата посока …“, а аз си мисля „Това ли е пилатесът? Хората на това му викат спорт?“. Уви, не след дълго самочувствието ми е сринато със земята и натикано дълбоко под нея. Отдавна бях забравила, че всяка тренировка започва със загрявка. Идва ред и на първото упражнение. Треньорката заема позата, обяснява как да застанем и как се прави упражнението. Тя все още не е свършила с обясненията, а аз вече съм се уморила мъчейки се само да задържа позата преди да сме започнали да правим самото упражнение. Опитвам се да се преборя с всичко в себе си и да продължа. Някак успявам да издържа до края на упражнението и тайничко се надявам, че това е само случайност. На следващото упражнение ситуацията се повтаря. Оглеждам се около себе си и установявам, че всички тези стари и дебели лелички се справят перфектно. Тук разбирам какво означава да ти атрофират мускулите. Преди това беше само термин от учебника по биология. Инатът ми и високото ми самочувствие не ми дават да се откажа. Продължавам въпреки всичко.

В края на тренировката бях вир вода. От екипа ми спокойно можеше да изтискате вода в доволно количество. От мен капеше пот. Прибрах се, седнах вкъщи и повече от час събирах сили да стигна до банята и да се изкъпя.

Тази тренировка ми доказа, че отдавна съм изпуснала нещата от контрол. Очевидно да си слаба далеч не означава да си в добра физическа форма. Това просто не е достатъчно. След тренировка си казах, че не може да бъде повече така и си обещах да си върна добрата форма. Продължих да тренирам редовно. Първите два-три месеца всички тренировки протичаха по сходен начин. Въпреки това продължавах. Знаех, че проблема е в мен, а не в тренировките. Постепенно започвах да ги приемам по-нормално.

Така след близо 1г редовни тренировки вече имах самочувствието, че що-годе се справям добре и започнах да мисля за следващото ниво. Веднъж влязла в този ритъм исках още и още.

25 Flares Facebook 21 Google+ 1 Twitter 3 Buffer 0 Email -- Filament.io 25 Flares ×

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

Предишна публикация:
Faberlic
Faberlic – кислородна козметика N1 (част 2)

Представям Ви нова серия на Faberlic и нов патент: Air Stream - въздушен поток! Серията има три направления, три линии:...

Затвори