Откровено за приятелството

0 Flares Filament.io 0 Flares ×

Отдавна се каня да напиша статия за приятелството, но нещо все ме спира. Първоначално написах един вариант, които беше в стил 10 точки от рода на „Той винаги ще ти помогне“, „Той е готов да се отзове винаги“, Той … не знам си какво. Колкото повече го пишех, толкова повече осъзнавах, че това не е онова, което искам да кажа. А кое беше то?

Всъщност това, което искам да споделя е една от най-големите съвременни болки. Все по-трудно хората се сприятеляват, все по-трудно намират с кого да споделят големите си успехи или големите си драми. Все по-трудно съвременните хора намират с кого да излязат на разходка или просто да си помълчат заедно.

приятелството

Само няколко години след като преминат детските и юношеските ни години си даваме сметка колко истински приятели имаме. Обикновено те са доста малко, толкова колкото не искаме да си признаем, че са. Установяваме, че сме заобиколени само от хищници, с които имаме по-скоро търговско стоково взаимоотношения, взаимоотношения базирани на размяната, на ползата, на очаквания, на нуждата, било то от подхранване на егото или просто на пари, и отново къде за оцеляване, къде за его, къде защото сме застанали на високоскоростната писта за състезание по незнайно каква дисциплина.

А всъщност една от най-големите ни нужди бива дълбоко потискана. Нуждата да споделим, да споделим с някого безусловно – без да се страхуваме от реакцията, от осъждане, от нежелано съжаление, от злоба или не дай си боже от предателство.

Просто да споделим. Просто да чуем нечии глас, да погледнем в нечии чужди очи и да знаем, че те са там за нас, да си кажем това, което терзае душата ни и отново да поемем по своя път. Просто да се разкрием.

Разбира се по-духовната група от хората ще кажат „Първо ти дай, за да получиш“. „Първо ти бъди за някого такъв“ и т.н. и т.н. Но да си признаем. Ако вече сте излезли от тинейджърството и сте навлезли в зрелия живот, то със сигурност сте претърпели няколко разочарования на тази тема. Със сигурност вече сте опитвали да бъдете такъв и със сигурност вече сте търсили такива приятели за себе си. Но разочарованието е налице. Празнината също.

Такъв ли е живота? Трябва ли да приемем факта, че с годините ще имаме все по-малко приятели? Или просто сме загубили социалните си умения?

Знаете ли, че има научно изследване според, което продължителността на човешкия живот зависи пряко от броя на хората, с които може да споделяме. Установено е, че се нуждаем от 3-ма човека, с които да можем да си споделим всичко. Според изследването това е достатъчно за да живеем добре. Оставям наблюденията на вас и вие сами да прецените дали в това има известна доза истина.

Защо се получава така? Едва ли някой може да отговори еднозначно, но ….може би  просто трябва да се обичаме. Тук не става въпрос за любовта между мъж и жена, а за любовта между хора, между личности, между братя и сестри, между родители и деца, между приятели, между човешки същества, любовта във всичките и измерения.

Това, което си мисля аз е, че се нуждаем от съзнателни стъпки в посока на намиране на нови приятели и умението ни да споделяме и изразяваме съпричастността си към останалите, въпреки цялата болка и огорчение, което носим в себе си.

До нови срещи, приятели и очаквайте още споделяния от мен!

Лили

ПС. и все пак ще си помисля дали да не споделя и първоначалната версия на статията.

ППС. И все пак се реших и я споделих. Така че можете да я видите тук.



0 Flares Facebook 0 Google+ 0 Twitter 0 Buffer 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.

Предишна публикация:
химически пилинг, фаберлик
Пилинг на лице с продуктите на faberlic

Днес искам да ви се похваля с едно мое откритие за пилинг на лицето, което е чудесна алтернатива на салонните...

Затвори